Гардовият ключ е ключът с кръгло стебло и перо на върха, който отваря гардовите брави, тези от едно време. При завъртане перото повдига вътрешни пластини, наречени гарди, докато те пуснат резето да мине.
Разпознава се по размера и формата си: дълъг, тежък, с назъбена пластинка в края. Среща се на стари врати, портички, врати към двора и входове на стари къщи.
Проблемът е, че повечето от тези брави пазят слабо срещу съвременните техники и резервни части се намират все по-трудно. В много случаи вратата може да премине към патрон с европрофил, без да се сменя изцяло. Обясняваме го в преминаване от гардова брава към патрон.