Гардовата брава е тази, която работи с ключ с брадичка, типичния дълъг ключ на старите врати или на класическите блиндирани врати, който при завъртане повдига метални пластини, наречени гарди, докато ги подреди, и позволява на ригела да се плъзне. Няма патрон: заключващият механизъм е вътре в корпуса.
Разпознава се по ключалката, удължен отвор, и по ключа със зъбци в края. Среща се често по стари врати и по много блиндирани врати от първо поколение.
Слабото ѝ място е, че може да бъде манипулирана през ключалката и че при загубен ключ трябва да се смени или прекодира цялата брава. Затова много от тях се преобразуват за патрон, без да се сменя вратата, което е преминаването от гардова брава към патрон.